Екскурзия до Истанбул през 2021

Докато ни беше позволено да работим от вкъщи, си помислих, че мога да използвам възможността да обиколя малко, както правят дигиталните номади, и да видя това и онова. Оказа се, че е наистина забавно, и се запознах с много интересни и нови хора. Винаги съм изпитвал чувство на самота и много ми се иска да не съм сам и да не пътувам сам, но дори и така, този път се оказа интересно преживяване.

Намерих евтин ваучер в Grabo за агенцията Global Tours, която организира екскурзии до Истанбул за по 3 дни / 2 нощувки. Оправих си багажа. Този път взех малко, защото се научих, че за няколко дни не са ми нужни много дрехи. Бях само с ръчен багаж и ми стигна.

Беше към края на юли месец. Времето беше топло и слънцето залязваше късно. Следобед, някъде към 8 вечерта, потеглих от моя апартамент в Пловдив към бензиностанцията OMV до хотел Санкт Петербург, откъдето потегляше автобусът.

Почаках си и междувременно хапнах. Докато чаках, забелязах, че има две хубави момичета и се заговорих с едното. Тя беше от Пазарджик. Изглеждаше интелигентна и имаше тренирана фигура. Имаше много комари и хапеха много, затова аз и още няколко души се скрихме в бензиностанцията, докато чакахме.

Автобусът пристигна и всички се качихме. Седнах някъде по средата и забелязах, че почти няма други мъже. Бях само аз и един неподдържан мъж, който хвърляше семки и опаковки на земята. Имаше приятелка, която беше същия тип. По-късно всички разбрахме нещо за тези хора.

Пътят беше дълъг, но не чак толкова, защото аз не шофирах. Подремнах си в автобуса, а когато имаше някоя забележителност, екскурзоводката говореше по микрофона и аз слушах. Разказваше доста интересни факти и много съм доволен от нея.

Минахме бързо през границата, тъй като имаше лента специално за автобуси. Само си показахме паспортите и COVID сертификатите.

Може би два часа след това започнахме да виждаме Истанбул и влязохме в границите му. Първото впечатление, което ми направи, беше, че имаше доста небостъргачи. В Европа не се строят много небостъргачи, но в империалистични градове като Лондон, Истанбул, Москва и т.н., ги има.

Пристигнахме до хотела, който беше на улица, пълна с руски магазини. Оказа се, че руските и турските търговски връзки са доста здрави. Хотелът беше евтин и много добър. Имаше всичко необходимо: голямо легло, минибар, шкафчета, баня с душ кабина, голямо огледало и обширна тераса.

Гледката от терасата беше страхотна. Имах чувството, че съм в някоя държава от Близкия изток, а то така си и беше. Да стоя на нея ми беше любимото занимание, докато бях там.

На сутринта, след като изпихме по кафе, тръгнахме на разходка из града. По улиците имаше много интересни сгради и хора.

Посетихме двореца Долмабахче и екскурзоводът ни разказа за най-интересните факти, свързани с него, както и неговата история. Изграден е от два вида мрамор, взети от двата края на Босфора – зелен и бял мрамор. Уникален е по вида си. Хората, с които бяхме в рейса, не бяха нищо особено, но то и други не останаха в България, май.

Във двореца имаше специално място, на което хората се молят, но за да влезе човек вътре, трябва да се събуе и мисля, че трябваше да се измие с вода или нещо такова. Аз не влязох, защото не исках да объркам нещо в традициите и не съм от същата религия.

После продължихме по Капалъ чарши - най-известната търговска улица в Истанбул. На нея имаше много злато, дрехи, сладки и различни стоки.

В края на улицата имаше портал със знак на него, който по някакъв начин беше много емблематичен за града.

После отидохме до една градина близо до Света София и си спомням, че в нея имаше един огромен камък, огромен паметник, който аз видях само за малко.

Постояхме малко извън Света София. Имаше много красиви растения и фонтани. После отидохме до портите и влязохме в Света София. Имаше много хора и доста правила за спазване. Можеше да се стъпва само на едно място с обувките, докато си ги събуеш. В групата ни имаше един много странен мъж, от тези, които чакат на готово от децата си. Той стъпи на килима с обувки и му направиха забележка.

Снимането с телефон вътре беше позволено и аз снимах. Имаше доста големи полилеи и различни рисунки по стените. Също така, някакви кръгове с йероглифи на тях. Отгоре на църквата имаше изографисани ангели, което е от периода, когато е била църква. Тези ангели мисля, че са с три чифта крила, което ги прави серафими, мисля.

След Света София тръгнахме по близките улички и стигнахме до едно място със сладоледи. От онези, които се опитваш да ги вземеш, но сладоледаджията прави трикове и все не успяваш, докато не ти позволи сам.

Сега, като гледам клипа, си мисля, че трябваше да стоя доста по-близо, но по навик да съм поне метър и половина далече от човека, заради пандемията, аз се отдалечавам малко по малко. Иска ми се да съм стоял по-близичко. Освен това забелязвам, че доста съм напълнял и остарял. Вече не съм предишният Таньо. Ако някой друг път посетя Истанбул, ще знам да стоя по-близо.

След това отидох до едно място и си взех шишчета с ориз. Помня, че не беше много евтино. Общо взето, цените са горе-долу каквито са тук в Лондон, което ме очуди.

Поразходих се малко из града вечерно време и имаше доста нощен живот. Прибрах се някъде към 12 вечерта, но ми направи впечатление, че хората работят дори тогава. През прозореца можех да видя как жени шият рокли в 12 часа вечерта. Което за мен беше много интересно.

След като се събудих и разсъних, потеглихме с рейса по Босфора, за да стигнем до рибарските лодки, от където щяхме да потеглим с кораб. По пътя до там, екскурзоводката ни разказа много интересни истории за султаните и битките в миналото. Направи ми впечатление, че много хора ловят риба и имаше много рибарски лодки.

После се качихме на ферибота и пред нас се разкри невероятна гледка. Минахме покрай най-богатите къщи на Истанбул. По едно време до нас дойде патрулна лодка. Оказа се, че са направили забележка да сложим маските, тъй като пандемията беше в разгара си.

Общо взето, в тази екскурзия до Турция забелязах, че имаше доста спонтанни действия и доста некачествени хора от българската и турската страна. Колкото и да не искат да си го признаят, българите имат доста общо с ориенталците. Също имат общо и със славяните. Но западняците са различен тип народ от тях. Интересно...

Гледката от лодката беше страхотна. Разгледахме много неща с лодката. Богат град е.

Това е интересното, което забелязах - хората от България имат различна аура. Самите им движения и ходене и език на тялото са някак си по-плахи, когато са в чужбина и ги различавам. Дори тук, когато съм в Лондон, мога да различа българи от далече. Просто си казвам на ум, че това е българин или българка и след малко ги чувам как проговарят. Случвало се е десетки пъти, така че вече съм сигурен, че го мога.

След разходката с ферибота отидохме до азиатската част с автобуса. Гледах как хората добре използват морето си. Те скачаха в него, ловяха риба, стояха там и се наслаждаваха. Интересното е, че имаше хора, които тичаха по пътя. В България не е прието да се тича.

Имаше много азиатци, африканци, хора от Близкия изток, европейци. Общо взето, смесен народ. Хората живеят по-добре, отколкото в България. Някак си са успели да си направят истинска държава.

Азиатската част на Истанбул беше доста по-различна. Седнахме на едно кафе до един огромен хотел с басейн, който в определен час пуска музика и прави шоу с фонтани. Нещо като пеещите фонтани в Пловдив. Или обратното.

Аз хапнах салата "Цезар", сок и тирамису. После тръгнахме обратно към хотела.

На следващия ден ходих само по магазините и си напазарувах някои неща. След това потеглихме обратно към България. Минахме покрай фабриката за сладки Koska и един магазин за кожени якета.

На българската граница чакахме 3 часа. Полицаите ни спряха и разгледаха багажите ни на едни стари тенекии. Оказа се, че четирима цигани, онези, за които разказах в началото, са напълнили чували с дрехи на едро и са опитали да ги прекарат през границата без да плащат мито. Заради тях чакахме 3 часа. Интересното е, че дори не се разкаяха, а говореха, че не са им позволили да ги пренесат без мито.

За мен това беше нещо неприятно, което ме накара да мисля, че е най-добре да не правя такива екскурзии, докато съм сам, и някак си не изглеждаше добре отстрани.

Благодаря ви за четенето! Можете да изгледате клипа в YouTube, както и да слушате аудиото.

Поздрави, бъдете мъдри.

Таньо