Хубав ден в Kingston Upon Thames

 Здравейте читатели!

Въпреки, че през последните 2 седмици съм в много силна депресия породена от събитията около изкуственото ми семейство и главно Татко, Майка и Батко, то днес беше относително добър ден.

Успях да се наспя и лудия ми комшия не ни събуди с трякъс както обикновенно в 4 часа през ноща, но се събудих около 7:00-7:30. Направих си кафе и си сготвих овесени трици със микс от ядки. 

Потърсих си и разгледах кола и реших, че за мен не е това голямо и скъпо за поддръжка БМВ, с което да се чувствам прекалено голяма работа, но може би предпочитам малка градска колличка с евтина поддръжка и не толкова карана, която да ми служи добре и да не заема прекалено много голямо място в живота ми, вниманието ми и времето ми.

Приготвих се за навън и излязох на разходка до Kingston Upon Thames, като взех автобуса и пристигнах там. Задната ми мисъл непрекъснато беше с мен, тази непрекъсната background мисъл, която тече в съзнанието ми, мисълта за родителите ми, мисълта, която не ме оставя да се развия и ме превръща в ядосан човек.

След като започнах да се обучавам по психология и разбрах, че всъщност нещата, които си представям са реалност и всяко едно от тези неща си има медицински термини, започнах да разбирам, че тази непрекъсната задна мисъл е копие на нарцистичен родител в съзнанието ми, което ми поставя граници и ме държи ядосан, за да може да ме върне и да ме превърне отново във манипулираната кукличка, както се случи вече толкова много пъти, през последните 15 години.

Пристигнах в Kingston, писах на няколко красавици, разходих се малко, потърсих бръснарница, но всички бяха затворени и накрая отидох да си купя кафе от Starbucks. 

Взех кафето си и започнах да се пребирам, стигнах до New Malden и се поспрях за да разгледам едно паметно писание на една метална плоча близо до една градина на едно заведение. Пишеше, че градината е построена в памет на един полицай убит от не знаен обирджия. 

Замислих, се как хората идваме и си отиваме, не оставяме и не пребираме нищо материално със себе си, но понякога оставяме по нещо и това е добрия пример, светлината, добрината и любовта. Само това красиво можем да оставим, а когато оставяме лошото, това не е добро във света. И историята, на всеки човек това е просто една случка във времето. Не се премерваме със това, колко сме работили или направили, но може би с това каква грижа сме отдали и какво добро сме създали. И в крайна сметка и това се заличава след време избледнява и се забравя и остава възможността за нова история, дори ние не знам защо, но е по-добре отколкото всичко да е пусто и безвидно. 

Не успях да усетя истинското удоволетворение и удоволствие от разходката, но разбрах нещо. Че всичко, което се случи, цялата тази тъмни на представлява един изяждащ и тъмен период от над 10 години, който е време да не се опитвам да оправя, но да приема новия си живот и да не отдавам повече път на тъмнината към себе си. Да започна новия си живот и да се излекувам напълно от психическите разстройства, депресията и щетата върху самоличността ми нанесена от родителите ми и брат ми. Да приема, че това е реалността, а не това, което те казват и са казвали, а това което аз мисля е било истината и е истината. Че прекъсването на връзката с тях е положително нещо и е добро, както за себе си така и за мен. Единственото нещо, което искам е дядо да е добре и аз да съм добре, а другите е по-добре да изключа напълно от живота си, колкото и рязко да е, тъй като е наистина много отровна среда.

За излекуването на психиката ми мисля, че това е най-доброто. Нещата са в историята, имат ефект върху сегашния ми живот.  Но добрата новина, е че тъмнината е далече и е в миналото, хората са блокирани и имам шанс за излекуване на същността ми, тъй като помня, че имах страхотна същност, и също така имам шанс да изградя свой собствен живот наново.

Благодаря ти Господи Боже!